Прочетен: 15152 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 25.11.2011 20:05
Но тайната на подводниците не се ограничава само с тези, които по непонятни причини са изчезнали. Експертите на много страни, разпитвани от всепроникващите репортьори, са били принудени да признаят, че „от известно време в различни части на нашата планета се наблюдава обезпокояващото присъствие на подводни обекти от неизвестен произход".
Не е изключено към такива обекти да се отнася и наблюдаваната недалеч от Нова Гвинея през 1970 година подводница, която е плувала по повърхността на водата и за която местните жители единодушно твърдели, че подобни обекти се появяват в тази околност от незапомнени времена. В това може да се вярва и да не се вярва ...
Но на 20 февруари 1971 година отново едва не претърпяла катастрофа френската подводница „Флор". По необясними причини спрял моторът на „Флор". За щастие екипажът бил спасен. Затова пък някои френски вестници излязоха с хипотези, че причината за онези случаи е присъствието на тайнствени подводни обекти в Средиземно море ...
Трябва да добавим, че възможността за съществуването на такива обекти от известно време е важна задача за най-мощните разузнавания в света. Папките за тези тайнствени случаи, срещи и донесения набъбват.
1960 година може да се счита като официално начало на тези събития. През януари същата година край бреговете на Аржентина било отбелязано присъствието на две подводници, чийто произход не можал да се установи. Едната от тях най-спокойно си лежала на морското дъно и според вестниците приличала на „страшен ихтиозавър".
След нормалните в такива случаи предупреждения тайнственият обект бил обстреляй с дълбочинни бомби. Без резултат. А сонарите сигнализирали присъствието на още две подводници. Всички излази в открито море били затворени с помощта на голям брой кораби. И тогава ... обектите изчезнали. Буквално се разтворили във водата.
Действително съвсем непонятно, като се има предвид, че акцията на аржентинския флот била ръководена от американски офицери и снабдена със супермодерно техническо оборудване.
... Смятало се, че цялата акция е приключила, когато сонарите отново сигнализирали появяването на подводните обекти. Започнало яростно преследване. По време на това състезание било установено, както казват, присъствието на още шест подводни обекта. След известно време и те изчезнали.
В същото време непознати обекти се появили в околностите на Карибско и отново в Средиземно море.
Възможно ли е това да са били само халюцинации? Да е било само истерия? Е, в известен смисъл истерията е изиграла тук немалка роля: вестникарската шумотевица приписа на Съветския съюз изпращане на подводници в различни краища на света; съветската страна отрече тези обвинения и по-късно официалните американски комюникета трябваше да признаят, че най-малко Съветският съюз носи отговорност за появяването на тези обекти.
И когато изглеждаше, че цялата работа вече е утихнала, изведнъж към края на годината такъв обект се появи в околностите на Сиатъл. Той е бил (вероятно) сложносъставен обект. В течение на следващите месеци се отбелязваше присъствието на тайнствени подводници в различни части на планетата.
Истерия?
Трябва да се предполага, че тъкмо такъв обект предизвика голямото объркване в световното обществено мнение. Той се появи в околностите на норвежките фиорди към края на 1972 година. В продължение на 15 дни подводница с неизвестен произход си игра на криеница с норвежкия военноморски флот и дори с пристигналия на помощ флот на НАТО. За тайнствения обект сигнализираха най-напред от Берген, след това са го забелязали в околностите на Согндал и Согнефиорд. И когато, разбира се, обектът изчезна, норвежките власти издадоха съобщение, в което констатираха, че „тайнственият обект вероятно не е бил подводница". Трябваше да се подразбира, че вероятно това е било делфин или кит ...
След този необикновен случай и във връзка с постоянно постъпващите сигнали американските власти организираха редица наблюдателни пунктове: на Бермудските острови, близо до Азорските острови и дори в околностите на Па де Кале.
Ясно е защо посветихме повече място на по-близки събития. Освен това те могат лесно да се проверят в печата, достъпен за всеки. Но трябва да добавим, че информациите за тайнствени, плаващи под водата обекти не са нещо ново. Някои от тях са известни преди сто години.
През 1902 година екипажът на кораба „Форт Солзбъри" наблюдавал в спокойно море и звездно небе много дълъг тайнствен обект, плаващ по водната повърхност. Капитанът на кораба, алармиран от носещия вахта моряк, го определил така: „Това беше ужасяващо. Тъмнината не позволяваше да се направи точно наблюдение, но този обект беше с дължина 150—180 метра. В двата му края светеха предупредителни светлини." Обектът се потопил и изчезнал. Бих помолил читателите да запомнят къде е извършено наблюдението. Точно в Сиамския залив. Ще се върнем към тази точка на Индийския океан отново.
През 1955 и 1957 година бяха намерени няколко кораба, изоставени от екипажите си. Между тях през 1955 година — и корабът „Джоита" в Тихия океан. Описанието и тук изцяло напомня всичко, което писахме за другите изоставени кораби. На същото това място, където беше намерена „Джоита", две години по-късно — през 1957 година — изчезна корабът „Авакаримоа".
Нищо чудно, че бе направен опит да се свържат тези два случая. Предположи се, че те са станали жертва на подводница с неизвестен произход. Хипотезата впрочем се градеше на доста солидни основи. В тези околности моряците многократно са сигнализирали за присъствието на неизвестни подводни обекти. През 1974 година полското радио излъчи предаването на Анджей Курка, посветено на странните събития. Предаването беше изготвено по материали от едно специализирано съветско списание.
Списанието припомня, че през последните 10—15 години постъпват все повече съобщения, посветени на онези загадъчни обекти, появяващи се ту на повърхността на океаните, ту откривани някъде в дълбините. (Трябва да се каже, че ако напоследък тези обекти се срещат по-често, то може би не е затова, че те са повече, а затова, че се усъвършенствуваха методите за сигнализация и алармиране.) И вече не само моряците съобщават за такива обекти.
Така през 1974 година хидрологът д-р Вилеа, който се намирал па борда на ледоразбивача „Дийп Фрийз", забелязал как внезапно от водата изскочило някакво сребристо кълбообразно тяло и светкавично изчезнало в небето. Не можем да обвиним почтения хидролог, че е бил пиян, както и нищо не показва, че е бил жертва на някаква Фата Моргана, след като същото това явление е било наблюдавано и от другите моряци на кораба.
Съветското списание описва случая от 1963 година, когато по време на маневри на американския флот край бреговете на Порто Рико бил забелязан неизвестен обект, който се движел по водата със скорост 150 възела(!). Корабите от американския флот гонили това „нещо" в продължение на няколко дни. Безрезултатно, тъй като обектът се скрил на дълбочина 20 000 фута. Човешката техника не познава апарат с такава скорост и с такава възможност за потапяне.
Могат да се привеждат още много примери, потвърждаващи съществуването и действието на подводни обекти, които имат абсолютно превъзходство пред всички съвременни постижения в тази област.
И така, да не се учудваме, че всички, които са се сблъсквали с тези неща или ги знаят от разказите и съобщенията, смятат, че имаме работа с явлението НПО. Приемат като факт, че заедно с НЛО или неидентифицираните летящи обекти, науката трябва да се заеме и с неидентифицираните подводни обекти или НПО. Освен ако същите тези обекти, способни да се движат както във въздуха, така и във водата — и които, независимо от това как ще ги наричаме — са реални и действителни.
И вече само като научнофантастична игра можем да изтъкнем и „хипотезата" на американския учен проф. Сандерсън. Той твърди, че някъде в океанските дълбини съществува цивилизация на разумни същества, които не са подобни па човека и които еволюцията е надарила с разум, макар че живеят без кислород, без слънчева светлина, при високо налягане, в най-дълбоките океански води ...
Игра като игра, но не натам води, разбира се, пътят към разрешаването на загадката.
КАКВО КРИЯТ МОРСКИТЕ ДЪЛБИНИ?
Във февруарския си брой от 1975 година френското научнопопулярно списание „Сианс е ви" (от рода на полското „Проблеми") публикува статията „Странни явления, които чакат обяснение". Статията беше посветена на явлението — ще го поставим в кавички — „светещи подвижни кръгове", които са били наблюдавани в Индийския океан, Малакския проток и Сиамския залив. Вместо да преразказваме, просто ще цитираме най-важните пасажи от статията. Това са разкази за явления, които, както ни се струва, са свързани с необикновените събития, разглеждани в предните раздели. Във всеки случай това са явления, които чакат обяснение. Официалната наука досега не е проявила интерес към тях. Статията в „Сианс е ви" е първият предвестник на такъв интерес. А ето и извадките:
„Най-необикновеното от тези чакащи обяснение явления не е известно на по-широката общественост. Става дума за „светещите подвижни кръгове". До този момент по темата има дванадесет автентични доклада, много подробни и авторитетни, които са събирани в продължение на сто години. Това явление съществува в Индийския океан, в Сиамския залив и на север от остров Борнсо.
Януари 1880 година. Р. Е. Харис, капитан на кораба „Шехинхийн", наблюдавал светещо явление, което дотогава още не бил виждал. През красива беззвездна нощ, при идеално спокойно море вниманието на екипажа внезапно било привлечено от блясъка на светлина на водната повърхност. Той се разширявал бързо във формата на дъга, която се издигнала на няколко фута над морската повърхност. Корабът пресякъл по пътя си края на своеобразната дъга и бил заобиколен от нещо, което приличало на мъгла. Капитан Харис наблюдавал мъглата с далекоглед, преди корабът да попадне в нея, и установил пробягващи светлинни блясъци. Когато корабът бил в центъра на излъчването, капитанът заповядал да спрат машините. В продължение на половин час един светлинен лъч гонел друг, като обикалял неподвижния кораб и преминавал под него. Светлинните лъчи имали сребрист цвят и се разсейвали над .морето.
И още едно свидетелство. Негов автор е Джордж А. Търнър, втори офицер на кораба „Консълър". Наблюдението е извършено иа 24 юли 1908 година. А докладът за явленията, наблюдавани в Сиамския залив, изглежда така: корабът изведнъж попаднал в обхвата на лъч с необикновена фосфоресценция. „Това бяха, както се оказа, светлинни лъчи с дължина от двеста до триста метра и ширина около тридесет метра. Водата не проявяваше никакви аномалии. Изследвана най-внимателно, тя се оказа напълно прозрачна и чиста."
Подобно явление било наблюдавано също и през 1957, 1961 и 1967 година. През 1967 година са отбелязани три напълно независими едно от друго наблюдения, направени от екипажите на кораби, намиращи се в един и същ район на Индийския океан.
Разказите на екипажите всъщност по нищо не се различават. Всички, които наблюдавали това необикновено явление, твърдят, че то се състои от ивици сребристобяла светлина, редуващи се с ивици по-слаба светлина. Изглеждало, като че ли те се излъчват от някаква централна точка и се задвижват от сила, предизвикваща ротация. Всички ги оприличават на бързо движещ се морски фар. Според свидетелите лъчите били дълги от два до три километра и широки около десет метра. Скоростта им била от три до шест ивици в секунда.
Едни от наблюдателите са видели явлението над водната повърхност, други твърдят, че източникът му се намира в морските дълбини.
Още през 1879 години капитан Евънс, хидрограф, член на Кралското общество, е направил няколко научни наблюдения. Резултатите от тези наблюдения тон предал след това на Английското адмиралтейство.
*.(...) На борда на кораба „Валчър". Десет часът вечерта. Нощта е тъмни, небето покрито със звезди. Наблюдателят се качи на мачтата и установи, че светлинните лъчи излизат от морето. Те имат характер на много бързи трептения. От левия борд на кораба това прилича на огромно въртящо се колело със спици от светлинни лъчи. От десния борд изглежда, че колелото се върти в обратна посока. (Наблюдателят в качеството си на учен направил извода, че конвергенцията на тези кръгове е само илюзия, докато в действителност това са успоредни светлинни кръгове). Ширината на всеки светещ кръг — осем метра. Разстоянието между тях — двадесет и пет метра. Скорост на движение на кръговете — около 130 км/час." (Трябва да се признае, че тези описания не са много прецизни. Но въпреки че е трудно да си представим явлението, горе-долу можем да се ориентираме в неговия характер. — А. М.)
„Сианс е ви" поставя въпроса дали светлинните кръгове във въздуха н светлинните кръгове, излизащи от морските дълбини, са отделни явления. Едното свидетелство твърди, че първото преминава във второто. То е публикувано във вестник „Кьолнише цантунг" от 30 юни 1870 година. Описанието горе-долу отговаря на предишното, с тази разлика, че подробно обяснява по какъв начин светещите кръгове опасват целия кораб със светеща мъгла, която превръща нощта в ден.
Според френското списание това явление с нищо не може да се сравни, за да се обясни така както трябва. Една от теориите го приписва на присъствието на огромни количества микроскопични микроорганизми във водата, които под влияние на определени физически условия започват силно да фосфорецнрат. Но списанието признава, че това не е сериозно, тъй като не изяснява нито скоростта на подвижните кръгове, нито онази механична ротация, която напомня морски фар и сякаш излиза от дълбините на океана.
Списанието е редактирано от изтъкнати специалисти, хора авторитетни, отхвърлящи всяка информация със съмнителна стойност. Трябва да признаем, че статията, която ще се опитаме да преразкажем, е първият материал от този род, който намерихме сред неговите публикации, и че той много прилича на опит за литературна фантастика.
КАКВО СТАВА В ТАЗИ ЧАСТ НА ИНДИЙСКИЯ ОКЕАН?
Списанието не е единственият източник на информация. Да си припомним, че именно в тази част на Индийския океан, наричана още „Дяволско море", са се случили много от събитията, които вече описахме в предишните глави. Там са намирани най-често изоставени от екипажите кораби, там са се случвали напълно непонятни морски катастрофи. Там, най-накрая, неколкократно са открити дрейфуващн кораби с мъртъв екипаж, при което никога не е била установена причината за смъртта.
Така е било с португалския бриг „Санта Мария", на който през 1884 година са били намерени мъртви всички моряци. Така е било и с кораба „Аби С. Харт", на чиято палуба са били намерени труповете на моряците и агонизиращият капитан. Също там, в Сиамския залив, по време на нндипско-пакистанския конфликт през 1971 година е изчезнала, да, изчезнала цяла фрегата с екипажа си, при това е доказано, че наблизо не е имало чужда подводница. Там, най-накрая, безследно е изчезнал през 1953 година параходът „Хоулчу" ...
Трябва да добавим, че в Малакския проток е измерена една от най-големите дълбочини в Индийския океан. Наистина непонятно е защо нито една от държавите, чиито кораби са непосредствено засегнати от тайнствените явления в района на Сиамския залив и Малакския проток, не се е заинтересувала от тях. А това са явления, за конто се сигнализира от години и както ще се убедим — много по-често, отколкото сочи „Сианс е ви".
Извинявам се, заинтересували са се. През 1959 година японското правителство е изпратило в района на Дяволско море изследователска експедиция. Тя имала на разположение и специално оборудван кораб. Дали учените, взели участие в тази експедиция, са открили тайната на тамошните води, е трудно да се каже, тъй като нищо не се чуло повече за кораба и екипажа му, а по-късните търсения не дали резултат.
Позовахме се нашироко на едно научнопопулярно списание, което не се поддава на истерия, нито на „модни" теми. Но ето че има и книга, изцяло посветена на необяснимите случаи в моретата и океаните. Да кажем, че това не е съвсем компетентна литература. Но авторът на тази книга — Патрик Гастон — се спира на същите разкази, както и „Сианс е ви", а това е нрепоръка да се доверим и на другите информации, включени в нея.
През юни 1909 година капитан Габе, датчанин, също наблюдавал от кораба „Бинтаг" „подвижни светещи кръгове" по морската повърхност. Това станало в Ма-лакския проток. Цитирам: „Капитан Габе, човек добросъвестен и точен, установил с пълна сигурност, че тези мощни светещи кръгове не са могли да имат друг източник освен морските дълбини."
През 1907 година подобни наблюдения извършил капитан Петерсън, който преминавал през този проток с парахода „Делта". Той забелязал, че това светлинно явление се разпростирало по посока на Южнокитай-ско море.
Тук не можем да пропуснем и още един факт. Подобни светлинни явления са наблюдавани и в Персийския залив — друга част на Индийския океан. Датата на един от разказите е 4 април 1901 година. Авторът е капитан Хоусийсън от парахода „Клиуи". Продължително време той наблюдавал светещи кръгове, които се придвижвали светкавично над водната повърхност. Информацията на Хоусийсън попаднала и във вестниците, но била посрещната като халюцинация на пиян човек. Това било най-простото обяснение.
Но все пак имало и такива, които си спомнили, че още през 1880 година двама офицери "от кораба „Патиа" наблюдавали на същото място подобно явление и го описали на страниците на списанието „Нолидж".
Описанието им поразявало с точността и реализма си. Те споменавали за два мощни светлинни кръга, които се въртели около една обща ос. Диаметърът на тези кръгове бил според тях около 600 метра. Всеки кръг се състоял от 16 лъча, които се придвижвали със скорост 160 км/час. Тази подробност впрочем събудила най-голям скептицизъм. За онези времена това била невероятна скорост... И разказът бил сметнат за плод на илюзии или халюцинации.
Патрик Гастон твърди, че през последните десет годитн са регистрирани най-малко петдесет донесения за подвижни светещи кръгове. За да не дотягаме на читателите с понататъшни подробности, ще добавим, че район на подобни явления е също и Оманският залив.
Капитан Карнеги (в книгата не се посочва името на кораба) съобщава, че веднъж в Оманския залив е наблюдавал нещо като фосфоресцираща покривка на морската повърхност.
През 1931 година идентично донесение са предали моряците на канонерката „Дудар дьо лагре". И те са видели светлинни лъчи, които излизали от морето с бързо въртене.
Е, какво да се прави! Както се вижда, всички тези явления си приличат като две капки вода. Може ли да се оставят, без да им се обърне внимание? След каго толкова сериозно списание като „Сианс е ви" им вярва, защо ние трябва да се съмняваме в тяхната автентичност?
ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ОТЧЕТА НА ИЗЧЕЗНАЛИТЕ ЕКИПАЖИ
За читателя не е трудно да сс досети, че в тази колекция от, най-меко казано, обезпокояващи събития, случили се по световните морета и океани, съм пропуснал въпроса за така наречения Бермудски триъгълник.
На Бермудския триъгълник и събитията, които са сс случили там, напоследък са посветени много книги. Към най-значителните трябва да се отнесе ,„Дяволският триъгълник" на Ричард Уинър и двете книги на Чарлс Бърлиц „Бермудският триъгълник" (1976 г.) и „Без следа" (1977 г.), издадени от издателство „Жолнай".
Бермудският триъгълник е един от морските пътища с най-голяма известност. Тук атмосферните условия за навигация са твърде неблагоприятни. Пилотите и капитаните на кораби не са безгрешни, това е истина, и (въпреки това има нещо ужасяващо във факта, че в едно относително малко водно пространство са изчезнали стотици кораби с екипажите си и десетки само- лети. Нека припомним онази ескадрила от пет американски изтребители, която изчезна безследно на 5 декември 1945 година. Или танкера „Мърин Сълфър Куин" с водоизместимост 16 500 тона(!), който също безследно изчезна на 6 февруари 1954 година.
Но и тук към най-обезпокояващите факти се причисляват изчезналите екипажи, само екипажи, докато самите кораби, рано или късно, са били намирани. Първият отбелязан от хрониките факт датира от 1881 година. Корабът „Елън Остин" намерил в открито море шхуна с неизвестно име, от която изчезнали екипажът и инструментите. Затова пък останали недокоснати запасите от храна. По-късно пак от шхуната по време на буксирането й — също безследно изчезнали двама моряка от екипажа на „Елън Остин".
За кораба „Каръл А. Диъринг" вече стана дума. На 5 декември 1946 година (точно една година след изчезването на споменатата ескадрила изтребители) на юг от Маями била намерена шхуната „Сити Бел". Два дни преди това тя напуснала един от Бахамските острови с екипаж и пасажери (общо 32 души). Шхуната била безлюдна. От хората нямало никаква следа.
Този списък би могъл да се удължава непрекъснато. Във всеки случай събитията, случили се в Бермудския триъгълник, толкова много развълнували общественото мнение, че през юли 1977 година натам се отправил съветско-американски изследователски екип. Резултатите от изследванията бяха обявени едва през 1982 година. За сметка на това вестниците шумяха с неофициални изявления, според които в района на Триъгълника експедицията не е открила нищо необикновено...
Сред хипотезите, които се опитват да обясняват честотата на катастрофите в този район, има няколко, които заслужават внимание. Да припомним хипотезите за смущенията в гравитационното поле и за инфра-звуковете. Тези теории могат да обяснят несъмнено много от събитията в района на Триъгълника. Да припомним и онази странна хипотеза на археолога Гонча-ров, според която цялото земно кълбо може да се раздели на 12 плоскости с форма на петоъгълници. По този начин на картата се създава мрежа от петоъгълници и триъгълници, а една от точките, в които се пресичат върховете на плоскостите, е именно този дяволски Бермудски триъгълник, което е и причината районът да се слави с някакви неизвестни свойства. Между другото, например тук има смущения и при излъчването на сигналите „SOS" и това е една от причините корабите да изчезват безследно.
Фактът, че двата океански „дяволски района" се намират горе-долу между 20° и 35° географска ширина, а 130° географска източна дължина пресича Дяволското море и като преминава през Северния полюс, става 50° географска западна дължина, която вече сочи „дяволския триъгълник", е сериозен аргумент в полза на тази хипотеза. Поразително!
Трябва също да се каже, че доста хипотези свързват събитията в Бермудския триъгълник с НЛО или НПО. В тяхна полза говорят големият брой факти, регистрирани в донесенията на пилотите от американската гражданска и военна авиация, а също така от съобщенията на туристи, моряци и даже случайни наблюдатели, които са се сблъсквали с тайнствените обекти. В книгите на Бърлиц и Уинър са цитирани много свидетелства, които не могат да се подценят и трудно могат да се оставят без внимание. Няма да обременявам читателя с излишен фактографскп материал, затова ще се огранича само с описанията на Ричард Уинър, който, след като припомня, от една страна, необорими факти, а, от друга, упоритото им отричане от властите, завършва разказа си със следната мисъл:
И така, навремето той работел (това било през 1962 година) в Кейп Канаверал като фотограф. Веднъж, по време на пробно изстрелване на ракета тип „Пола-рис" в посока на Карибите, много от присъствуващите ясно видели летяща чиния, която съпровождала ракетата. Дори се твърдяло, че този обект бил заловен от радара. Затова пък командуването на ВВС бързо изяснило събитието, заявявайки, че се отнасяло просто за обикновен метеорологически балон ... Край на целия проблем? Откъде накъде! Седмица по-късно а Кейп Канаверал беше издадено официално нареждане, в което се препоръчваше на фотографите по време на наблюдение на изстрелваните ракети да обръщат преди всичко внимание на НЛО и да ги фотографират!
... Да фотографират обекти, които ги няма...
АРНОЛД МОСТОВИЧ
Унгарският премиер Орбан съсече родните ...
Заблужденията в тотото - 2
26.11.2011 08:03