Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2018 16:22 - Инкарнации - провокиран постинг
Автор: emelika Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2209 Коментари: 14 Гласове:
15


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Идва момент, когато редицата от инкарнации стига до финалната. Разпознава се само на духовно ниво. Финалните инкарнации не се бият в гърдите, колко уникални и значими са, не търсят изява, не рекламират себе си. Те знаят много, но не излизат пред публика, освен ако няма значима цел. Събудената финална инкарнация не се държи според очакванията и не се вмества във фиксирани идеи и ограничения. Напреднала е защото се е справила с ограниченията и очакванията на останалите. Ако среща с представител на финална инкарнация поражда чувство за неопределено неудобство, значи трябва да се пребивава още на същото ниво и да се напредва с по-бавни темпове. Финалната инкарнация не се стреми да пасва на нечии представи и ограничения. Тя не е учител, а подбудител за изява на висш Аз. Мисията „Духовен учител“ минава на друг план. Всяка инкарнация е уникална свише. Предфиналните инкарнации са като на своеобразна духовна голгота, пребивавайки на Земята. Чувството на самота причинява страдание. Носят предопределеността на предишната инкарнация и прохождащия висш Аз, който вече съвсем не е его-същество. Финалната инкарнация е уникална не предопределено, а според плана на съответния висш Аз. Точно тази уникалност повишава чувството за самота, когато стигне до нивата на напредналите. Но тази самота не е страдание. И страданието е лимитирано в развитие – достигне ли предела, трябва да го прехвърли с качествено нов скок. Животът е низ от предели, които трябва да достигнем и прехвърлим, до ново качество. Това е развитие. Едва тогава заспиването /на съзнанието и плътта в  съня и смъртта/ е възраждане. А гнилото семе тори, но не кълни.


Емелика




Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. saankii - това е непълно/ и романтично/ тълкувание..
24.04.2018 20:48
не знам, дали е ваше?
Висшият Аз може да избере ..няколко т.н. „едновременни инкарнации“/аватари
ако е достатъчно напреднал,и може да се „придвижва успешно м-у Световете
разб се, Ню-Ейдж сектантите винаги..опростяват „ нещата“..
благ за инфото..
Юлия
цитирай
2. saankii - ок, я подайте линк, ако обичате, къде ги четете тези ..неща..
25.04.2018 10:27
Не плагиатствам. "Залитам" в романтични споделяния
цитирай
3. emelika - saankii,
25.04.2018 11:00
Ако си убедена, че което пиша е "Копи - пейст", ти си търсещ човек - намери и ме изобличи. Ако цитирам някого използвам кавичките и името му. Около нас е пълно с информация на базата на която можеш да разсъждаваш със своя ум, усещане и съзнание. И това ,че си го споделил е имало някаква причина. А "залитането" към романтичност и не само в моите постинги е личен избор и начин за общуване тук. Намираш го глуповато, безинтересно, ненужно, сладникаво, нереално, психясало... или каквото още си го натъкмиш - тогава просто не чети! И все пак, за предпочитане е романтичното пред циничното. Нали?
цитирай
4. emelika - Разбира се, че е непълно
25.04.2018 11:06
Самотата и страданието бе отправната точка - защо и как е свързана с висшите инкарнации. Написах за конкретна личност, по конкретен повод - тя ще разбере. Реших, че ще е полезно и за друг. Висшият Аз е свободен да избира и възможностите му са наистина неограничени, но за съжаление малко или неточно използвани. Споделям мнението ти за запалените по Ню-Ейдж - не само и не винаги опростяват, но и преиначават, манипулирайки. А знаят. Не бих ги нарекла сектанти.
Не плагиатствам. "Залитам" в романтични споделяния, защото така докосваме скритата красота, от която всички имаме нужда. Но тук няма романтично тълкование, а подбор на изразни средства, които те карат да мислиш така.
Благодаря, за вникващия коментар!
цитирай
5. saankii - не ,не ми отговори почтено..
25.04.2018 12:53
аз не казах, че е копи-пейст..
просто попитах,откъде черпиш това инфо..
за ню-ейдж, спора ще го оставим за по-сериозен..момент..
/след като не са..сектанти, защо ги наричаш манипулатори?
поздравче, аз съм Юлия,
приятно ми е..забавно някак измежду твоите...прозрения
благодаря..

цитирай
6. анонимен - Че си се забавлявала е добре
25.04.2018 14:04
Но нима можем да наречем всеки манипулатор сектант?
В такъв случай трябва и теб да нарека сектант, защото обичаш манипулациите. И ти се отдава - най-често да ядосаш някой, забавлявайки се. Отговарям ти почтено и съжалявам, че не мога да ти предоставя линк. Ти си умен човек, Юлия. Бих казала въжеиграч. И знам, че ме разбираш, дори да се хванеш за думата. Но не мислиш ли, че забавлението е по-пълно, когато отключиш възможността и друг да се незлобливо позабавлява и да се посмеете не в антагонизъм, а във виртуална прегръдка?
цитирай
7. troina - Мила Елена петровная защо така....
25.04.2018 15:18
нашият разговор започна добре
и в един момент стана прекалено частен
което не ме учудва в тази анонимна среда
жалко жалко че не даде повече насоки за
нашите любопитни и Търсещи читатели
във връзка с твоето.. широко
енциклопедично образование
Благодаря все пак/ направихме опит за интересен разговор
до.скоро надявам се
намиг и усмивка
Аз
цитирай
8. lexparsy - Разбирам, прекрасно контекста на мислите ти Емелика.
25.04.2018 18:28
От написаното ми заприлича и направих аналог за Възприятията на „финалните инкарнации“ с нашите възприятия за Любов и дефиницията и в Библията и ще цитирам ако не е тривиално:
„Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.“
Такива са и дълго „инкарнираните“ :-)
А това, да мислиш и споделяш разбрана от себе си правилно една истина – не е плагиатство или повторяемост…
Останалите са разнообразно парадиращи със своята пошлост и хиляди прагматични правила за Подражание… това е примитивното… тогава "дълго инкарнираните" и на мъдри не се правят, а мълчат :-)
цитирай
9. missana - Дано финалната инкарнация от време на време да споделя с нас - по-нисшите, за да не ни поставя
25.04.2018 19:01
в ролята на Тома Неверни. Всяка форма достига предела на своите възможности, изчерпвайки ги. Сигурно и с инкарнациите е така. Замислящ материал. Най-малкото за това, че можем да приемем една висща духовна самота като знак, че наближава края на превъплъщенията ни! Поздравление, Емелика!
цитирай
10. elineli - Не бях
25.04.2018 20:32
чела така синтезирано изчерпателен текст по темата! Аз съм на границата между предфиналната и финалната инкарнация. Старая се да приемам всичко като дар, но трудно, много трудно е за старата душа ... Аплодирам те, Чудничка Ел! Орисаният с Чувстване обикновено е орисан и с Всечувстване :)***
цитирай
11. emelika - Коментар 6 е мой
25.04.2018 22:35
Излизам анонимна не защото аз съм го пожелала, а защото някой си играе свои игрички, занулявайки и затрупвайки ме с не мои коментари и блог вълни до невъзможност да ползвам блога си. И това започна да става почти при всяко мое влизане тук.
Емелика
цитирай
12. emelika - Не, не е тривиално, Лекс
25.04.2018 23:03
Аналогията е правилна. И тя води до безусловната любов.
цитирай
13. emelika - Тя споделя, missana
25.04.2018 23:10
но толкова ненатрапливо, че най-често не забелязваме. Изпущаме момента, но го осъзнаваме след време. Приятно е, че те замислих.
цитирай
14. emelika - Мила Ели,
25.04.2018 23:16
Няма да е много трудно за старата душа ако позволи млад дух да я владее.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emelika
Категория: Лични дневници
Прочетен: 296607
Постинги: 150
Коментари: 1097
Гласове: 5608
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031