Деменцията се характеризира с прогресиращо нарушение на паметта и на други висши корови функции като афазия (нарушение на речта), апраксия (нарушение на двигателните умения), агнозия (нарушение на разпознаването и идентификацията), нарушение на планирането, организирането и изпълнението на сложни двигателни и поведенчески програми (екзекутивни функции). Тези когнитивни нарушения затрудняват социалните и професионалните дейности. Прогресират до степен, когато човекът не може спокойно да изпълнява всекидневните си дейности.  Налага се неговите близки да се грижат за него.

Деменциите са с тенденция за нарастване поради увеличение на относителния дял на възрастното население и имат голямо социално значение. От деменция боледуват 5% от хората над 65 г. и 20-40% над 85 г. Най-чести са т.нар. дегенеративни деменции, които са с неизяснена причина и механизми на развитие, имат прогресиращ и необратим ход независимо от провежданото понастоящем лечение. Най-честа е болестта на Алцхаймер (55%), следвана от съдовата деменция (15%), болестта с дифузни телца на Леви (10%), фронтотемпоралната деменция (10%), подкоровите дегенеративни деменции (5%). Останалите видове деменции са общо 5%. Те се дължат на дефицит на витамин В12 и на фолиева киселина, хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза), болест на Уилсън (нарушена обмяна на медта със засягане на черния дроб и мозъка), инфекции (сифилис, HIV и СПИН, болест на Якоб-Кройцфелд и нейния вариант луда крава), интоксикации (алкохолна злоупотреба, някои медикаменти, наркотици), черепномозъчни травми (например при боксьори), хидроцефалия с нормално налягане и др. Често има съчетание на съдова деменция и някоя от дегенеративните деменции (смесена деменция).
За повече тук