Исхемичните инсулти вече не са толкова страшни, а последиците – обратими, стига пациентът да стигне навреме на правилното място, където ще му окажат адекватна спешна помощ. „Златният“ прозорец за реакция е до 4-6 часа от първите симптоми, посочва доц. Лъчезар Пенев . Това в България за съжаление се случва рядко и затова толкова много хора се инвалидизират след инсулт. 

 Мозъкът се отличава от останалите тъкани по това, че налага много по-кратки срокове за действие, за да се отпуши засегнатият в него съд. Затова трябва да се действа бързо. Има няколко стъпки, които трябва да бъдат изпълнени, за да се сведат до минимум последиците от исхемията (запушването) на мозъчен съд. Такива са около 85% от инсултите.

 Човек невинаги осъзнава, че е инсулт

На практика редица проблеми бавят пациентите. Първият проблем е, че човек невинаги осъзнава какво се случва с него, че става дума за инсулт. Така се губи ценно време. Има и друго – много болници, които приемат по клинична пътека за инсулти, нямат всички необходими звена, за да се осъществи диагностика и лечение на едно място в най-кратки срокове. Става дума за комбинация от апаратура и добре обучен екип, който работи в синхрон и по определен алгоритъм. Първата оценка на състоянието се прави от невролог и спешен екип по съответните скали, пояснява доц. Пенев. След това веднага се изпраща за образна диагностика. Първата стъпка е компютърна томография.
Важно е магнитният резонанс да има технологията „дефюжън гейтед имиджинг“ Тя показва дифузията на водните молекули, интра- и екстрахепатални. Изследването продължава 20-30 секунди, но то показва дали има или няма инсулт, в какъв стадий е той. След това правим ангиографски изследвания без контраст, за да покажем точното място на тромбоза и да улесним интервенционалнилистите къде точно трябва да се намесят, пояснява доц. Пенев.
По подробно тук