Знае ли някой днес кое е типичното поведение за жената и за мъжа? И какви са доминиращите им роли в обществото? В наши дни объркването е пълно, затова и моделите на възпитание в българското семейство страдат. От жената се очаква да бъде добра майка, домакиня, но същевременно да постигне и успехи в професията. Затова все по-често срещаме силни майки, които създават слаби по характер момчета, казва д-р Дора Пачова, лекар хомеопат и специалист по фамилна динамика.

Животът днес изисква от жената да бъде силна и издръжлива. Така обаче понякога тя губи усета, кога трябва да отстъпи. „В българската народопсихология е заложено да създадеш дете, син, който да се грижи за теб на старини. Пропускаме, че трябва да му дадем свобода, искаме да го командваме през целия му живот. Покровителската роля на майката се простира през целия му живот“, пояснява тя.

Правилният подход е прост – отношенията между деца и родители се крепят на свобода и уважение. Семплите неща обаче невинаги са лесно достижими. Родителите слагат граници, за да предпазят децата от грешки, но грешат, че не разговарят достатъчно с тях.

„Ролята на родителя е да идентифицира слабите страни в характера на сина или дъщерята и да ги подкрепи в тази насока. Имаше период, когато се смяташе, че егото у детето трябва да се насърчава – постоянно му се повтаря, че то е най-доброто, за да развие увереност и да успее в живота. Психологическият анализ през следващите години обаче показва, че такива деца със свръхразвито его по-често се провалят, търпят житейски срив в сравнение с другите. „Обикновените“, които не са били толкова хвалени, имат по-добри умения да се борят, за да заслужат успеха. Най-добре е да има баланс – родителят да каже добра дума, където трябва, но и да критикува, когато е необходимо“, обобщава д-р Пачова.

Болестите може да имат връзка с лошото възпитание

Този извод се налага от някои случаи в практиката на лекарката. В хомеопатичното интервю тя се запознава с изследванията и болестите на детето, но пита и за отношенията с родителите. Това й помага да избере индивидуално лекарство, което съответства едновременно на характера, семейството и на физическата патология. Така детето боледува по-малко, но и постига по-добър баланс в развитието си като личност. Детето преодолява един проблем, но после се сблъсква с друг – например тръгва на училище и се страхува от учителката. Разболява се преди контролни, боли го коремът. Тогава се дава друго “, споделя д-р Пачова.
По подробно тук

 

Наистина възпитанието на децата е цяло изкуство. Освен това всяко дете си е различно. Един и същ подход дава различни резултати при различните деца. Има все повече материали за правилното възпитание, но малко хора се интересуват. Поздрав за постинга!