В Германия се провеждат различни видове избори. Предвид федералната система някои от тях са уредени законово различно в различните провинции. Да видим обаче как се избират народните представители в Бундестага.

В началото обаче държа да наблегна на това, че и избирателната система, както и всичко останало в Германия, е резултат от дълъг исторически път и множество предпоставки, които изискват по-задълбочен анализ.

Сега по същество.

На първо място трябва да отбележим, че на конституционно ниво уредбата е доста скромна – един единствен член е директно свързан с избора (чл.38). Единственото, което ни казва този текст, са всъщност основните принципи - всеобщо, равно, пряко избирателно право при таен избор и свободен мандат. И че другото се урежда в закон. Това е изключително важно, когато се правят опити за директни сравнения с българския модел, при който законодателят има ограничения на конституционно ниво. В Германия не е определен броят на народните представители (което всъщност е от огромно значение, както ще се разбере по-долу). Това позволява гъвкавост на законодателя и възможност за усъвършенстване на системата без промени в конституцията.

За да се разбере принципа, по който се заемат местата в немския парламент, трябва да се започне от самата бюлетина.

Избирателят следва да направи два избора.

Първият глас (Erststimme) е всъщност този мажоритарен елемент, заради който много хора твърдят, че половината от депутатите били избирани мажоритарно. С този глас избирателят дава подкрепата си за дадена личност от съответния район. Територията на Германия е разделена на 299 такива райони, тоест 299 от депутатите в парламента се избират с този глас. Те стават депутати директно и запълват половината на пръв прочит места (броят на местата не е твърдо определен, минимум 598, по-късно ще видим как той се променя и защо). Основната идея е всъщност да има представителност на отделните райони (онези 299), за да не се окаже, че от една голяма провинция влизат единствено представители от големите градове и голяма част от населението реално няма „свой“ кандидат.

Наред е вторият глас (Zweitstimme), който въпреки името си, е всъщност много по-важен. Тук имаме само партии (или коалиции). Избирателят гласува за листата на съответната партия на ниво провинция (по-голямата единица от онези малки райони, споменати по-горе). Резултатите от този вот определят всъщност и съотношението на силите в парламента.

И така… първите са си влезли директно и местата им са запазени. Но това няма нищо общо с разпределението на силите в Бундестага. Вторите гласове определят именно това.

Какво се случва при разлики в резултатите от първия и втория избор?

Ако една партия е спечелила по-голям процент от гласовете от втория избор (за листата), отколкото депутати са избрани директно, то разликата се запълва подред с депутати от листата. Но няма как партията да има по-малко депутати пропорционално от спечелените гласове за листата (втория вот). Ето защо и този втори вот изобщо не е втори по значение.

Ако обаче имаме обратната ситуация – по-голям брой спечелени директни мандати от тези, които според разпределението на втория вот се полагат на дадената партия (коалиция) – сме изправени пред т.нар. Ьberhangmandate. Тук идва първото увеличение на онзи минимален брой на депутатите - 598, защото както казахме директно избраните депутати (с първи глас) са сигурни депутати. Това се случва през 1998, 2002, 2005, 2009 г.

В последния случай обаче сме изправени пред изкривяване на пропорциите от втория избор, който (още веднъж!) е най-важният. Представителността в парламента трябва да отговаря на резултатите от този втори избор, тъй като идеята на първия е също представителност, но критерият е друг – териториален. Решението на проблема е в така наречените Ausgleichmandate – изравнителни мандати. За да се запази съотношението между партиите се добавят още депутати от другите листи, така че в крайна сметка съотношението между различните политически сили да отговаря на това от втория вот.

Тук следва да се отбележи, че това умно и справедливо решение не е въведено толкова лесно и бързо. Още през 2009г. Конституционният съд на Германия се занимава с проблемите, които възникват при големи различия между резултатите при двата избора и изискват промяна на законодателството. Първият опит за промяна на изборното законодателство в тази насока от 2011г. е обявен за противоконституционен през 2012г. До сега действащото справедливо и конституционосъобразно решение се стига едва през 2013г. (само последният парламент е избран по тези правила). А става въпрос не за промяна на философията на системата, а просто за подобряването й по начин, гарантиращ спазването на принципите на системата. Това идва да покаже характера на германската държавна и политическа култура, в която постепенното надграждане винаги ще бъде предпочетено пред острите завои.

Като споменах за философията и принципите, мисля, че е безспорно и след последната промяна на законодателството, а и практиката на Конституционния съд, кои са мотивите и основните цели на изборното законодателство в Германия. Безспорно мажоритарният елемент не е с приоритет. А и смисълът, който се влага и в този мажоритарен елемент, е далеч от разговорите, които се водят сега в България.

В интерес на истината след последните споменати промени не мога да се сетя за съществени недостатъци на тази система. Тя работи изключително добре и се радва на доверие. И това е така, защото е съобразена със спецификите в Германия – както по отношение на политическата система и традиции, така и на икономическия и обществен живот. За мен обаче в голяма степен тя не е приложима към този момент в България. Аргументи много… Сред тях е и доста балансираното (поне в сравнение с други европейски държави и най-вече с България) разпределение на икономически и човешки ресурси, което не само позволява, а и изисква търсенето на представителност на по-малки единици – визирам тези 299 района, а не само на федералните провинции. Освен това дори чисто математически този модел работи само с по-голям брой народни представители (а пък някои искат иначе даже да го намалят в България). Отделен е и въпросът каква трябва да бъде целта – по-скоро стабилност или по-скоро представителност.

Когато говорим за система, трябва да обръщаме внимание на всички нейни елементи, защото всеки от тях оказва влияние върху нея. Това не е целта ми в момента, но ще спомена едни подробности, които обаче никак не са без значение.

Например, в Германия депутатите могат да са и министри без да губят статута си на народни представители, обратно на господстващото в нашата теория мнение, че това противоречи на принципа на разделение на властите. Практически по този начин не се стига и до проблеми при заемане на министерски пост от мажоритарно избран кандидат.

Възможността за гласуване по пощата на всеки гласоподавател (и то без да е необходимо да се мотивира решението за този избор) също не е за подценяване. Повече от 20% от гласоподавателите избират именно този начин, предвид мобилността и невъзможността на голяма част от активните хора да бъдат в избирателния ден в населеното място, в което имат право да гласуват. И с годините този брой нараства. Да си припомним колко важни бяха тези гласове и в Австрия преди около година. До колко това е приложимо точно в тази форма у нас, е отделен въпрос. Но може би е едно от решенията относно гласовете от чужбина (гласовете да отиват в района по постоянен адрес), тъй като явно воля за 32.МИР няма, а мажоритарната система в предлагания сега вариант е и неприложима. Или пък електронното гласуване би било по-адекватното за нас решение?

От т.нар. детайли са и отношението към партиите, пътят за израстване на кадрите в партиите, избирателната активност, самата процедура при гласуването, бариерата от 5% за влизане в парламента, финансирането на партиите (и това на политическите фондации), самата организация на работата в Бундестага, а и правомощията. Но няма да разводнявам.

Изникват още много въпроси (например: какво се случва с мястото на депутат, който се отказва или изпада в несъвместимост; какъв е съставът на избирателните комисии; трябва ли да се гласува и в двете колонки задължително и какво, ако не е така), но се надявам написаното до тук да е достатъчно за един бегъл поглед и за разбиването на мита, че немската система е мажоритарна.

Написаното по-горе по всяка вероятност е обект на авторско право. Авторът забранява използването му от други лица без изричното му съгласие!